Въпроси и отговори
  1. Какво представлява частното съдебно изпълнение?
    Частното съдебно изпълнение в България е резултат на реформите, които страната ни извърши като кандидат-член на Европейския съюз. В почти всички страни членки на ЕС има установено частно съдебно изпълнение, като в различните държави то се нарича по различен начин и е структурирано с оглед особеностите на самата държава. С приемането на Закона за частните съдебни изпълнители през 2005 г. българският законодател приложи дуалистичен подход и правно регламентира държавното и частно съдебно изпълнение.
  2. Какви са правомощията на частния съдебен изпълнител?
    Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е вменила правомощия, свързани с принудително изпълнение на частни и публични вземания на държавни и общински институции и органи, организации, физически и юридически лица. Той е независим и при изпълнение на своите функции се ръководи само от закона. Частният съдебен изпълнител е консенсусната фигура, която замества липсващата воля на взискателя /кредитора/ или длъжника, и единствената гаранция за уреждане на отношенията между двете страни след влязло в сила съдебно решение. Изпълнителното производство е многообразно и не се изчерпва само със събиране на парични вземания. Уреждането на непарични вземания - предаване на дете, въвод във владение, предаване на вещи, извършване на заместими и незаместими действия и т.н., също е функция на частните съдебни изпълнители. Съдебният изпълнител също така е единственото упълномощено лице в уреждането на отношенията между взискател и длъжник. Само той, нито нотариус, нито който и да било друг, има право да прави проучване на имущественото състояние на длъжника. Взискателят може да посочи конкретно какво от имуществото да се използва за удовлетворяване на вземането или да остави това на съдебния изпълнител, както става в повечето случаи.
  3. Какви са гаранциите, че частният съдебен изпълнител няма да злоупотреби с правата си?
    Законодателството, което урежда дейността на съдебното изпълнение, дава достатъчно гаранции, че съдебният изпълнител няма да злоупотреби при изпълнение на функциите си. Например, освен нормите, които забраняват лично той да придобива имущество, свързано със съдебно изпълнение, същото се отнася и до свързани с него лица или работещите в кантората му. Има разписани много подробно норми, в които се казва как се прилага едно съдебно изпълнение, какви са сроковете, кои срокове трябва да изтекат, за да се предприеме друго действие, какво следва като последователност, разписване на правила, на алгоритъм, през който се минава, за да се удовлетвори едно вземане. Взискателят има възможност да спре производството по своя инициатива, без значение дали съдебният изпълнител е съгласен или не. Може да спре изпълнението, да го отсрочи, да го прекрати дори. Друга гаранция за доброто съдебно изпълнение и за това, че съдебният изпълнител няма да злоупотреби - било с имущество на длъжника, било с правомощията си, е прилаганият контрол съгласно закона. Съществува и реална конкурентна среда – всеки взискател може да избира между държавен или частен съдебен изпълнител. В последно време расте не само доверието на банките към частното съдебно изпълнение, но и на много физически и юридически лица от бизнеса. Вече може да се твърди, че доверието е не само от взискателите, но и от длъжниците.
  4. Какви са приликите и разликите между държавните и частните съдебни изпълнители?
    Съдебното изпълнение е правно-регламентирана дейност, за извършването на която се дължат такси. Те са едни и същи както за държавните, така и за частните съдебни изпълнители. Разликата е, че таксите при държавния съдебен изпълнител отиват в държавния бюджет и той получава заплата за своята работа. Докато при частните съдебни изпълнители таксите са изцяло за наша сметка, както при нотариусите. Всички ние сме регистрирани по ДДС, което означава, че всеки месец внасяме в държавния бюджет една сериозна сума. И за държавните, и за частните съдебни изпълнители сроковете са едни и същи. Разликата е, че държавните съдебни изпълнители действат на ниво Районен съд, докато частните са с по-широк район на действие - Окръжен съд. Това е огромно предимство, тъй като ако взискателят е от Пловдив, а имотът на неговия длъжник е в Карлово, например, делото може да се изпълнява и там. Докато при държавното изпълнение тази възможност не съществува, което удължава сроковете и затруднява взискателя. Частният съдебен изпълнител има право служебно да води целия изпълнителен процес, което е още едно предимство.
  5. Съществува ли алтернатива на съдебното изпълнение и каква е разликата между съдебните изпълнители и фирмите, купуващи вземания?
    Алтернатива на съдебното изпълнение за уреждане на неуредени отношения не съществува. В европейски и в световен план наред с гражданско, наказателно и административно право винаги съществува изпълнителен процес. Фирмите, купуващи вземания, не са нищо друго освен посредници между кредитора и длъжника. Те временно отлагат събирането на вземането и донякъде ощетяват кредиторите, защото го купуват на цена 20-30% по-ниска от реалната. Фирмата, закупила вземането, изчерпва всички възможности да накара длъжника да си плати задължението и в крайна сметка отново се стига до съдебен изпълнител.
  6. Взискателят и длъжникът са двете страни в съдебното изпълнение. Какви са техните права?
    Длъжникът и взискателят са равнопоставени, както и всички трети лица, имащи отношение към процеса. Техните права са нормативно регламентирани. Взискателят идва с искане за определено действие и съдебният изпълнител най-напред изчерпва възможностите за доброволно изпълнение от страна на длъжника. Ако съдебен изпълнител защитава интересите предимно на едната страна, другата може да образува съдебно производство срещу него. За да може да разреши правилно даден казус, съдебният изпълнител трябва да играе ролята на медиатор между кредитора и длъжника, а за да играе такава роля, той трябва да знае как е възникнало всяко задължение. Срещнат ли се двете страни, аз винаги съм по средата, за да постигна най-оптималното решение. Вярвам в този процес, който дава много добри резултати.
  7. Терминът медиация е непознат за много хора. Какво означава той?
    Медиацията е водене на преговори и посредничене за постигане на споразумение между двете страни – длъжник и взискател, когато вече имаме съдебно установено вземане, т.е. спорът вече е станал съдебен. На този етап медиацията е абсолютно задължителна, тъй като и за големия, и за малкия казус, за всяка една страна по този казус има значение развитието му, независимо дали говорим за голямо или малко вземане, за голям или малък имот или за голям или малък проблем. Има значение за хората, за които се отнася. Затова при решаването на всеки спор, който е стигнал до конфликтна ситуация между длъжник и кредитор, трябва да се прилага медиация. Съществува и друг тип медиация – преди спорът да е станал съдебен. Мнението ми за нея е, че на този етап тя е неприложима за България, тъй като се прилага само за големи търговски сделки и отношения, които в нашата икономика са сравнително малко. Започването на процедура по медиация в досъдебната фаза провокира недобросъвестния длъжник да прави всичко, за да не се стигне до решаване на спора и до споразумение, което впоследствие да може да се изпълнява. Това е голям проблем. Според мен в България първо трябва да се регламентират отношенията с лобизма и след това с медиацията.
  8. Какви са критериите, по които най-често взискателите избират частен съдебен изпълнител?
    Доброто име, професионалните качества и опитът са основни критерии в работата на частните съдебни изпълнители. Смятам, че комуникацията и компетентността са условията за професионално свършената работа на частните съдебни изпълнители. Професията на частния съдебен изпълнител е голямо предизвикателство, защото тя изисква отдаденост и най-вече способност да общуваш с различни хора. Ежедневно с моя екип решаваме различни казуси, докосваме се до проблеми и различни съдби и се стремим да изграждаме доверие, което е изключително важно в нашата работа.
  9. Междуфирмената задлъжнялост е основен проблем за българската икономика. Можеше ли тя да се избегне, ако фирмите своевременно си бяха събирали вземанията чрез частни съдебни изпълнители?
    Междуфирмената задлъжнялост е голям проблем, който се наблюдава в България още преди началото на финансовата криза. Тогава той не оказваше негативно влияние върху бизнеса поради благоприятната икономическа среда. Към средата на годината ситуацията се промени значително и проблемът крие много рискове за икономиката, за стабилността и за перспективите пред бизнеса не само у нас. И в европейски мащаб е така. Проведени изследвания за междуфирмената задлъжнялост в България сочат, че тя е в границите от 100 до 160 млрд. лева. Оказва се, че тя вече е важен фактор в икономиката ни, когато фирми с финансови затруднения, с намалени обеми и обороти се обръщат към длъжниците си с искане забавеното и непотърсено досега задължение да бъде изпълнено. Много от фирмите с положителен баланс, но с намалени обеми вследствие на икономическата криза разчитат на добри финансови резултати именно след успешното събиране на забавени във времето плащания. На такива фирми трябва да се помага, защото това е реално извършена търговска дейност, за която често са платени разноски и данъци, като ДДС, а правото не допуска неоснователно някой да търпи загуби. Това е първият вид проста междуфирмена задлъжнялост, при която изпълнението на задължението е ограничено до две страни – кредитора и длъжника.
  10. Експертите обаче определят като по-трудна за изпълнение верижната междуфирмена задлъжнялост. Защо?
    Вторият тип задлъжнялост наистина е по-сложна и с повече рискове за бизнеса и за обществените и икономически отношения. При нея една фирма, за да изпълни свое задължение към друга, трябва да получи плащане от трета. Третата, за да плати, трябва да получи от четвърта и т.н. Съдебният изпълнител като започне да „развързва” тази верижна задлъжнялост със съдебното изпълнение спрямо трети задължени лица може да стигне до 1 млн. лева, търсейки първоначално вземане от 100 хил. лева. Опитът ми сочи, че все по-често фирми, които са с малки задължения, не могат да ги платят вследствие на тази верижна задлъжнялост от други 5-6 фирми преди или след тях.
  11. Какво съветвате клиентите си в такива случаи?
    Моята препоръка към всеки, който има вземане, е да го потърси, когато то е станало изискуемо – първо с обезпечително производство, а впоследствие с изпълнително производство. Не съветвам никого да чака да се случи чудо и да потръгне бизнесът на длъжника, за да изпълни задължението си. Считам, че междуфирмената задлъжнялост е резултат и следствие именно на дългото изчакване и необезпечено доверие. Между двете има причинно-следствена връзка, което е признак на по-ниска правна и бизнес култура. В моята практика имам много случаи, при които на доверие са предоставяни огромни количества стоки за строителство, за инфраструктурни проекти, за лека и тежка промишленост с едно авансово плащане, с издадена, много често неполучена фактура или с получена, но без никакво задължение за срокове, в които да се изплати сумата. Крайно време е да налагаме положителните практики на договаряне и партньорство. Компаниите трябва да се развиват в реалната бизнес среда и много е важно техните собственици и управители да имат стратегия и капацитет за ефективно управление на риска.
  12. Ако собственик или управител на фирма има да получава вземания от една или няколко фирми, какви действия трябва да извърши?
    Първото, което трябва да направи, е да се снабди с обезпечителна заповед, която се издава от съответния Районен съд по седалище на фирмата-ответник. Срокът за издаването й е изключително кратък – в рамките на 3-4 дни, като тя обезпечава вземането и гарантира на взискателя, че длъжникът междувременно няма да се разпореди с имуществото си и да увреди по този начин кредитора. Защото докато приключи исковото производство, фирмата длъжник вече може да е обявена в несъстоятелност, може да е фалирала, може да има още други обезпечителни производства, може да е продала имуществото и т.н. Обезпечителната заповед е гаранция и в нея е посочено какво се обезпечава. Например: Заповедта допуска обезпечение на бъдещ иск или бъдещо вземане в размер на Х лева на тази фирма срещу друга, като се налага запор върху банковите сметки на фирмата-длъжник, възбрана върху недвижим имот или запор върху вземане от трето задължено лице на фирмата-длъжник. С тази обезпечителна заповед взискателят се обръща към съдебен изпълнител, който образува изпълнително дело и привежда заповедта в изпълнение.
  13. Какво се случва, ако съдебният изпълнител не може да събере вземания, защото фирмата-длъжник няма с какво да ги покрие?
    Тогава, когато няма имущество, длъжникът или умишлено се е разпоредил с него, или е използвал някое от предимствата на закон, какъвто е Законът за особените залози с цел да увреди кредитора, или пък е водил лошо бизнеса си. В България няма Закон за фалита на физически лица, няма закон за търсене на отговорност на управителите и собствениците на капитала на дадено дружество, които са го довели до лошо финансово състояние. Има определени норми в Наказателния кодекс, които са разписани, но са трудно приложими и поради това много лесно у нас се случва така, че една фирма може да се разпореди с имуществото си, или може да го впише в балансови и задбалансови активи, а да не е в капитала. Така самата фирма няма имущество и въпреки, че е длъжник управителите и собствениците й са богати хора. И се случва това, което дразни обществото – бизнесмени живеят добре, возят се в скъпи автомобили, поддържат висок стандарт на живот, а имат фирми, които са обявени в несъстоятелност, не обслужват дълговете си, не плащат заплати и т.н. Но самите те не носят отговорност и няма как да им бъде потърсена такава, поради липсата на законодателство или наличието на норми в НК, които да са работещи.
  14. Какво представлява изпълнителният лист?
    Изпълнителният лист е титулът, въз основа на който съдебният изпълнител не само обезпечава вземането на кредитора, но може да осребрява имущество на длъжника, ако от негова страна липсва доброволно изпълнение. Правомощията на съдебния изпълнител по изпълнителния лист са по-широко обхватни, защото в този случай става въпрос за същинското изпълнително производство. Всеки кредитор обаче трябва да знае, че изпълнителният лист се реализира по-трудно, ако преди или едновременно с това вземането по него не е било обезпечено.
  15. Какви са начините кредиторът да се снабди с изпълнителен лист?
    Снабдяването с изпълнителен лист е на две основания – съдебно и извънсъдебно. Когато основанието за издаване на изпълнителен лист е съдебно, то е въз основа на влязло вече в сила съдебно решение, по силата на което едно юридическо или физическо е осъдено за определена сума или поведение спрямо друго. Съдебните основания са влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните въззивни решения, протоколите за съдебна спогодба, решенията на абритражните съдилища, както и решенията на чуждестранните съдилища, чието изпълнение е било допуснато от българския съд. Срокът за издаване на изпълнителен лист в този случай е по-дълъг – 2,3,4 месеца или колкото е необходимо до установяване по съдебен ред на вземането. Извънсъдебни основания са всички документи с нотариална заверка на подписите. При тези случаи кредиторът направо се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника, без да се води съдебен исков процес срещу него. Например, при неплатени наеми – ако договорът за наем е нотариално заверен, може да се извади директно изпълнителен лист. С влизане в сила на новия ГПК от 1 март 2008 г. процедурата по снабдяване на кредитора с изпълнителен лист е опростена. Стига да са налице изискуемите по закон реквизити, няма съд в страната, който при представяне на такива да не издава изпълнителен лист и то в рамките на 7-дневен срок.
  16. Може ли да се каже, че има увеличение на броя на издадените по този ред изпълнителни листове?
    Определено има ръст на издаване на изпълнителни листове на извънсъдебни основания. Защото при съдебните изпълнителни основания преди това те са били предпоставени в един дълъг исков процес. И нормално е след две-три години водено исково производство, минало през няколко инстанции да има постановено съдебно решение, въз основа на което кредиторът да се е снабдил с изпълнителен титул, с изпълнителен лист.
  17. Могат ли съдебните изпълнители да образуват изпълнително производство по изпълнителен лист, издаден в отсъствието на длъжника?
    Да. Законодателството дава възможност за снабдяване на кредитора с изпълнителен лист без участието на длъжника в този процес. Това са т.нар. извънсъдебни изпълнителни основания. Подобна е възможността и по Закона за енергийната ефективност, където експлоатационните дружества се снабдяват с изпълнителни листове по извлечение от сметката без да се налага да водят исково производство.
  18. Възможно ли е бизнесът, на който държавата дължи пари, да си ги поиска чрез частни съдебни изпълнители?
    Законодателството не допуска предприемане на принудително изпълнение срещу държавата, срещу държавни учреждения на бюджетна издръжка, за средства, постъпващи от бюджета, както и срещу общини. Текстът точно така е разписан в ГПК. Последната поправка в него в този смисъл е от 16 февруари и влезе в сила на 20 февруари 2010 г. Тук обаче трябва да направим разлика, че търговските дружества с държавно и/или общинско участие, независимо от процента на участие на държавата или общините в него или в тях, не са бюджетни предприятия по смисъла на закона и срещу тях може да се предприема принудително изпълнение по всички правила на ГПК и ДОПК. Като пример ще посоча, че такива са всички лечебни заведения за доболнична и болнична помощ, преобразувани през 2000 година от държавни и общински предприятия и структури в търговски дружества по смисъла на Закона за лечебните заведения и Търговския закон, чиито капитал е 100% собственост на държавата, респективно на общините.
  19. Това означава ли, че срещу тях може да се приложи тази процедура, за която говорим?
    Да. Това е важно уточнение, защото много често ми се налага да давам пояснения в тази посока, че държавна структура, бюджетно субсидирана структура или община, използваща за реализирането на определени проекти бюджетни средства, е различно от участието на държавата или на общините в търговски дружества. Това за държавата или общината е дивидент.
  20. Държавата като присъединен взискател по право. Какво на практика означава това?
    Когато при съдебен изпълнител се образува изпълнително дело, едновременно с проучване на имущественото състояние на длъжника и с изпращане на поканата за доброволно изпълнение се изпраща уведомление и до структурите на държавата. До края на 2009 г. това бяха Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията за държавни вземания, а от началото на 2010 г. е само НАП и то до регионално териториално поделение на НАП, в чието седалище се намира длъжникът. С това уведомление съдебният изпълнител съобщава, че е образувано такова дело и държавата има възможност да се присъедини и за събиране на нейните вземания. От своя страна държавата изпраща удостоверение за наличие или отсъствие на задължения на длъжника, с което тя става присъединен по право взискател, без изрично нейно искане да бъде присъединена. На практика това означава, че ако длъжникът има задължения и към фиска (здравни или социални осигуровки, данъци, мита, глоби и пр.), сумата на тези задължения ще бъде автоматично добавена и ще подлежи на принудително събиране заедно със задължението, за което е образувано изпълнителното дело. Така един длъжник със задължения от 3000 лв. може да се наложи да плати 90 хиляди лв., тъй като трябва да възстанови на държавата 87 000 лв. Освен, че е присъединен взискател по право за посочените в удостоверението задължения и техния размер, държавата става и привилегирован взискател. Това означава, че нейното вземане е с привилегия, предхождаща тази на основния взискател. Т.е. не е нужно държавата да прави нищо, освен да установи вземането и да се присъедини при съдебния изпълнител.
  21. Кои са най-често срещаните случаи на задлъжняване на българина в условията на криза?
    Професията на частния съдебен изпълнител е като лакмус, отразяващ социалните и бизнес отношения, правната култура на хората, ценностите им, свързани с прилагане на законодателството. В условията на криза съдебното изпълнение най-често е свързано с неизплащане на задължения към банки и лизингови дружества. През изминалата година двойно повече са продадените от частни съдебни изпълнители ипотекирани жилища и имоти. Масови са проблемите вече и за поръчителите на кредити. Наблюдава се и увеличение на случаите на т.нар. вторично задлъжняване към частни лица и фирми с договори за заем, със записи на заповеди, с обезпечаване на собствено движимо имущество – картини, ценности и др., за да се изплати първия дълг. Много често родители задлъжняват, за да покрият дълг от хазарт на детето си, който не е голям, но е натрупан във времето. Например, няколко пъти то е взимало по 500 лв. и идва момент, в който кредиторът иска да му бъдат върнати. Друга голяма група дела е свързана с вземания на компании, предоставящи услуги, като топлофикация, електроснабдяване, ВиК, комуникационни и др. Препоръката ми към гражданите и фирмите, които имат финансови затруднения и започват да натрупват задължения, е да бъдат активната страна и обсъдят със своя кредитор възможните варианти за плащане на задълженията, преди да е започнало съдебно изпълнение. Като пример ще посоча, че в такива ситуации банките реагират гъвкаво, като предлагат различни подходи за постигане на споразумение, удовлетворяващо и двете страни – разсрочване на вземането и намаляване на месечните вноски, преструктуриране на кредита и други възможности.
  22. Как да действа длъжникът, ако вече е стигнало до съдебно изпълнение?
    В случай, че вече се е стигнало до съдебно изпълнение, длъжникът не трябва да се крие, а при получена покана за доброволно изпълнение веднага трябва да се срещне със съдебния изпълнител. Той ще го информира за действията, които е необходимо да извърши по стартираната вече процедура за изплащане на задълженията му. Съдебните изпълнители също реагират гъвкаво по всеки казус при строгото спазване на закона. Но длъжникът трябва да знае, че законодателят е предвидил работеща и кратка процедура, като едно изпълнително дело често приключва за няколко месеца.
  23. Какви са резултатите от работата на частните съдебни изпълнители с днешна дата?
    Статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Министерството на правосъдието показва, че в национален план събираемостта е малко над 60% от възложените за събиране вземания. Това е добър показател, като се вземат предвид трудностите, с които се сблъскваме ежедневно и необходимостта от законодателни промени в тази посока. В моята практика процентът на събираемост е над 70%, като за определени корпоративни клиенти тя дори е над 80%, което е в резултат на добра практика, както и на характера на вземанията, че са събираеми. В по-голямата си част всички частни съдебни изпълнители работят добре и все повече печелят доверието както на взискателите, така и на длъжниците. Според статистиката най-удовлетворени са банките, защото на практика се постига над 60% средна събираемост на техните вземания.
  24. Как да получим обратно парите, които сме дали на строителна фирма по предварителен договор за продажба на собственост и строителство, или по нотариален акт, а тя не е изпълнила договореното или е забавила издаването на обекта?
    За да пристъпим към търсене на парите, които сме дали на строителна фирма по предварителен договор за продажба на право на собственост или по нотариален акт, първо следва да установим дали тази фирма е изпаднала в невъзможност да изпълни задълженията си. В предварителните договори често се записват условия, при които временно може да бъде преустановена дейността на строителната фирма с оглед атмосферни условия и други, свързани с технологията на строителството. И понякога забавеното строителство може да предизвика страх у купувача, че фирмата е в лошо финансово състояние. Затова се отива на място в офиса на фирмата и се проверява какво се случва по сключения договор. От реакцията на самата фирма ще установим дали наистина тя е изпаднала в невъзможност да изпълни задълженията си по договорите или се дължи на нещо друго. В случай, че са налице финансови или организационни затруднения в това строителната фирма да изпълни ангажиментите си по предварителен договор за продажба на собственост или по вече сключен нотариален акт, то на първо място следва да обезпечим своето вземане с обезпечителна заповед въз основа на предварителния договор, респ. въз онова на нотариалния акт. Ако имаме предварителен договор за продажба на собственост или за строителство и то е с нотариална заверка на подписите, ще може да се снабдим веднага с изпълнителен лист и ще можем веднага да си изискаме парите от строителната фирма. Но най-често тези договори са без нотариална заверка, тъй като оскъпяват производството по сключване на договора и често страните - както предприемачът, така и купувачът ги избягват.
  25. Как трябва да се действа, когато липсва предварителен договор с нотариална заверка на страните?
    При липса на предварителен договор за строителство с нотариална заверка на подписите задължително се завежда исково производство с обезпечаване на вземането с обезпечителна заповед. Когато имаме нотариален акт, тогава вече можем да се снабдим с изпълнителен лист въз основа на нотариалния акт. В случая имам предвид тези нотариални актове, при които имотът е продаден, а не е завършен. Имот може да се продава, когато има минимум степен на завършеност – Акт 14 и това е грубият строеж. С оглед по-евтината нотариална сделка по прехвърляне на имота и по-рано собственикът да се снабди със собственост върху макар и недостроеното жилище (имот), се правят нотариални актове още на Акт 14. Но се случва между грубия строеж и до завършването на сградата строителната фирма да изпадне в невъзможност да изпълни обекта и този, който е купил собственост, да се окаже в положението на онзи, който има само предварителен договор. Разликата между двамата е такава, че този, който има само предварителен договор, няма нищо, освен предварителния договор и парично вземане. Докато този, който има нотариален акт, има собственост, макар и незавършена и парично вземане. Т.е. в едно бъдещо производство може да трансформира собственост срещу задължение. Лично на мен все по-често ми се случва лица да си търсят парите по предварителен договор с обезпечителна заповед, което ще обезпечи търсенето на тази сума и когато тръгна да налагам възбрани върху имота, се оказва, че същият този имот, за който вече има предварителен договор, след това е бил продаден с нотариален акт. Така че в един момент за един и същи имот претендират двама, като с предимство е онзи, който има нотариален акт. Този, който има предварителен договор, няма да има това предимство и има възможността да търси само пари. А другият може да търси пари или собственост.
  26. Как да даваме пари и вещи в заем/наем?
    Задължително следва да ги даваме с договор в писмен вид, т.е. сделката трябва да бъде формализирана и независимо от цената, която се плаща, е препоръчително, а за мен дори задължително тези договори да бъдат с нотариална заверка на подписите. По простата причина, че след това въз основа на тях директно се снабдяваме с изпълнителен лист, а не минаваме през исково производство. Това е моята препоръка. Вещи под наем или пари на заем – задължително в писмена форма и с нотариална заверка на подписите, удостоверяваща датата и подписите.
  27. Как да си върнем парите, които сме предоставили в заем на някого?
    Ако даването в заем на средства не е било обективирано в писмена форма, няма как те да бъдат върнати, освен доброволно. Ако даването на пари в заем е обективирано в писмена форма, начините да ги търсим са следните. При обикновен договор за заем или с разписка, удостоверяваща даването на парите, или с всякакво друго писмено доказателство,се върви по общия ред – води се исково производство, с препоръчително обезпечаване на бъдещия иск, за да не се разпореди длъжникът с имуществото си. Ако обаче имаме запис на заповед и договор за заем или друг вид формална сделка, която е удостоверена с нотариална заверка на подписите, се снабдяваме с изпълнителен лист директно въз основа на тях, т.е. не минаваме през исково производство и обезпечителни заповеди. Изключение правят само записите на заповеди, които са утвърдена от Търговския закон форма за съществуване на безусловно задължение за плащане на определена сума, при което без да се изисква нотариална заверка на подписите, само ако са попълнени реквизитите в нея се издава изпълнителен лист.
  28. Как да се предпазим от некоректни заемодатели, заложни къщи и др. финансови и нефинансови организации и лица?
    Моята основна препоръка е да не се търсят заеми от нелицензирани и неналожили се небанкови финансови институции. Т.е. или банкови финансови институции, или само небанкови, но наложили се на пазара и дейността им е близка до банковата. Всички останали форми на получаване на заеми – заложни къщи и т.н. не ги препоръчвам. Но ако все пак се стигне до взимане на заем от тях, препоръката ми е да се внимава при уговарянето на лихвите и то да не бъде по-различно от установеното от банковия пазар. Ако евентуално бъдат уговорени по-големи от тези лихви, при изискуемост на това вземане от страна на кредитора, да се оспорват лихвите. Освен това съветвам гражданите, взимащи кредити, да не подписват документи, в които им е начислена и лихвата. На практика се получава така, че лицето взима 10 хиляди лв., но се задължава да върне 15 хиляди и подписва документ, че все едно е взел 15 хиляди. Ако се уговаря лихва, тя трябва да бъде в отделен документ, по простата причина, че в едно бъдещо производство много трудно се доказва, че в тези 15 хиляди лв. е и главницата, и лихвата.
  29. Какви са гаранциите за успех на изпълнителното производство и как да сме сигурни, че длъжникът по нашето вземане ще върне дължимото заедно с лихвите и разноските?
    Гаранция за успех на едно изпълнително производство има, ако преди това то е било обезпечено – било с ипотека, било с обезпечителна заповед, било със залог върху вещи, било с особен залог по Закона за особените залози и т.н. Съветвам всички, които имат документ, доказващ вземане от техен длъжник, да го предявят и да се снабдят с изпълнителен лист. Тъй като вземанията се погасяват в 5-годишен давностен срок, единствено издаденият изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително дело прекъсват тази давност. Това може да бъде форма на заплаха спрямо длъжника, че ако той не плати, този дълг ще го изплащат наследниците му, тъй като давността е прекъсната да тече.
  30. Какви такси се заплащат, за да получим вземанията си чрез частен съдебен изпълнител?
    За всяко изпълнително действие на съдебния изпълнител се заплащат такси. Това са т.нар. прости такси, които са законово регламентирани. Те не зависят от обема на извършените действия и от размера на вземането и са еднакви за частните и държавни съдебни изпълнители. Примерно, таксата за налагане на запор върху банкова сметка по тарифата е 15 лв., с ДДС – 18 лв., тъй като всички колеги са регистрирани по ДДС. Тези такси следва да бъдат финансирани от взискателя при образуване на делото, тъй като съдебният изпълнител не може да извършва действия по закон, дори и да желае, ако те не бъдат внесени. Освен тях има и други – т.нар. пропорционални такси, които се формират от вече събраното вземане. И тук вече частният съдебен изпълнител е мотивиран да работи, да събере вземанията и да удовлетвори правото на взискателя.
  31. Кой заплаща тези разходи?
    Всички такси са за сметка на длъжника и това е разписано като разпоредба в закона. Дори и тези, които първоначално са финансирани от взискателя, се трупат към задълженията на длъжника и впоследствие взискателят си ги получава, както и таксите по издаване на изпълнителен лист, по адвокатски хонорари, лихвите от момента, в който вземането е станало изискуемо и т.н.
  32. Каква е процедурата за участие в публична продажба на имот?
    1. Кандидат купувачът проверява обявените за продажба имоти в районните кметства или в регистъра на частните съдебни изпълнители - http://www.sales.bcpea.org/. В обявленията за продажба са описани характеристиките на имота, местонахождението и началната тръжна цена. Тя е изчислена като 75% от оценката на имота. 2. В срок от един месец от датата на публикуване на обявлението за продажба всички кандидати могат да получат допълнителна информация за имота. В обявлението на частния съдебен изпълнител е посочено и времето, в което може да се правят огледи на място. 3. В срок от един месец от датата на публикуване на обявлението всеки кандидат трябва да подаде своята оферта в съдебно-изпълнителната служба към Районния съд. Тя трябва да е записана с цифри и думи. Кандидатът трябва да внесе и т. нар. задатък, който представлява 10% от началната цена. 4. В първия работен ден след изтичане на едномесечния срок за получаване на оферти частният съдебен изпълнител съставя протокол и обявява купувача на имота в присъствието на всички подали оферти. Избира се този, който е обявил най-висока цена над началната. 5. В случай, че няма явили се кандидати на търга, частният съдебен изпълнител обявява нов търг, но този път с 20% по-ниска цена.
  33. Какви са сроковете за събиране на вземания от длъжника?
    Трудно е да се ангажирам със срокове, в които се събират вземанията по отделните групи. Макар да говорим за събиране на вземания и за парични и непарични задължения от длъжника, всяко изпълнително дело е напълно самостоятелен и независим казус. Мога да посоча само някои примери. Ако реализираме обезпечителна заповед, страните могат да постигнат съдебно или извънсъдебно уреждане на спора от една седмица до 4-5 месеца максимално. Ако вземането е обезпечено с ипотека или залог и се изпълнява върху ипотекираната или запорирана вещ, за която има купувач, принудителното реализиране на вземането е от порядъка на 3 месеца, тъй като само един месец тече продажбата на тази ипотекирана или заложена вещ. При всички необезпечени вземания събирането зависи от имущественото състояние на длъжника и от способа за изпълнение, защото от запор на банкова сметка, когато в нея има наличности, вземането се реализира от 7 до 10 дни. При всички случаи обаче не трябва да се пренебрегва, че принудителното изпълнение започва след липсата на доброволно поведение, за което на длъжника се дава 14-дневен срок. Не са малко делата, които се изпълняват именно в този срок за доброволно изпълнение.
  34. Допуска ли се някакво разсрочване или законът го забранява?
    Няма законова пречка, която да забранява разсрочването. В практиката си аз самият го прилагам, защото то е в интерес и на двете страни понякога. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, който по ГПК е 14-дневен, а по Данъчно–осигурителния процесуален кодекс е 7-дневен, разсрочване се допуска ex lege или когато са изпълнени изискванията на закона и съдебният изпълнител, констатирайки това, приема начина на разсрочване, установен в закона. Това е единият вариант. Съществува и втори вариант на разсрочване, със съгласието на взискателя. В този случай отношенията се уреждат между двете страни. Имаме и разсрочване с разпореждане на съдебен изпълнител, когато той вече е наясно с имущественото състояние на длъжника, с наложените обезпечителни мерки, с възможността за заплащане на задължението и други обективни преценки, които се правят с оглед вероятността вземането да бъде събрано и в какъв срок това да се случи. В случай, че вземането бъде отсрочено или разсрочено, то и събирането по него ще се удължи с този срок. Принципно обаче, ако едно вземане не се събере или поне напълно не се обезпечи в рамките на 6 до 8 месеца и делото не приключи в рамките на календарната година, в която е образувано, то вече е трудно за събиране, но не е невъзможно да бъде събрано.
  35. В кои случаи може да се говори за конфликт на интереси в съдебното изпълнение?
    Конфликт на интереси има, когато страна по делото, което се образува, е съдебен изпълнител, служител в кантората или техни роднини - в закона е разписано до коя съребрена линия. Също така при съдебни дела, по които в процеса на издаване на изпълнителния лист, съдебният изпълнител или негови служители са участвали в производството - били са адвокати на страните, съдии, вещи лица, съдебни заседатели, прокурори, т.е. по някакъв начин са съучаствали в делото, по което е издаден изпълнителният лист. Това са основните групи конфликт на интереси - предходен конфликт, който предшества образуването на делото, и при самото образуване на изпълнително дело.
  36. Има ли законова разпоредба, която да забранява образуването на дело при конфликт на интереси?
    По закон имаме забрана да не отказваме образуването на такова дело, защото има дела, като например, събиране на издръжки, трудови възнаграждения и други, които ще се окаже, че няма кой да събере. Спазвайки тази разпоредба, аз не отказвам образуване на изпълнителни дела, но след като повече от 4 години частното съдебно изпълнение работи много ефективно, вече има диференцираност на пазара. Известно е кои съдебни изпълнители работят с корпоративни клиенти и кои не. Кои съдебни изпълнители работят с периодични вземания, които с годините се изплащат, знае се кои работят с бързо ликвидни вземания и т.н. Като във всеки друг бизнес и в частното съдебно изпълнение има диференциация, която е в зависимост от личността, знанията и опита на съдебния изпълнител, от това как се е наложил на пазара и от хората, които работят за него.
  37. Парични отношения се установяват с писмени доказателства
    Въпрос от г-н Недев: Здравейте, През 2003 г. дадох заем от 11 000 лв. на брат ми без документ. От тогава не ми е върнал никакви пари. Има ли начин да му пусна поне нотариална покана да си върне дълга? Благодаря ви предварително! Отговор от Величко Апостолов: Уважаеми господин Недев, При така описания начин и време на създаване на паричното отношение между Вас и брат Ви е трудно да бъде доказан фактът на възникването му. Паричните отношения се установяват с писмени доказателства (т.нар. обективирана или формализирана сделка), при които, за да се счита, че такова правоотношение е налице, следва да има определен минимум от реквизити, като страни, условия, сума на заема, срок на връщане, лихви или неустойки или други последствия от неизпълнение. Във Вашия случай това е невъзможно да бъде доказано. ГПК предвижда в исково производство да се установяват със свидетелски показания факти и обстоятелства от правно значение, но не и размера на заема. Тоест със свидетелски показания може да се установи, че Вие сте дали, респективно - че брат Ви е получил заемна сума, но не и размера на същата, за която Вие твърдите, че е 11 000 лв. Отделно от това и най-важното е, че това вземане е погасено по давност, защото то няма срок на изпълнение. Така ако приемем, че началото е и краят на правоотношението - т.е. 2003 г., то с изтичане на 5 -годишен давностен срок, вземането Ви се е погасило. Не пречи да изпратите нотариална покана, с която изрично да поискате връщане на сумата от брат Ви. Тази покана обаче, освен напомняне за връщане на сумата, не може да има друго действие, каквото има такъв вид покана, а именно да демонстрира забавата на длъжника, както и че след изтичането на срока по поканата ще се предприеме принудително действие за събиране на заема. Затова смятам, че при така представените от Вас факти и обстоятелства и ако давностният срок не е бил прекъсван е невъзможно да върнете дадената в заем сума по принудителен начин, освен ако длъжникът не изпълни доброволно.
  38. ЧСИ отменя направен запор след изплащане на задълженията по изпълнително дело
    Въпрос от г-жа Ваня Добрева: Моля за Вашия отговор по следния казус: Поръчител съм по потребителски заем, по който аз изплащам вноските, чрез запор на заплатата от ЧСИ. Остават ми още 90 лв. за покриване на заема. Как да премахна запора и какви са процедурите да заведа дело към длъжника по заема, за да си върна парите които съм дала? Очаквам отговор, за да предприема съответните мерки. Предварително БЛАГОДАРЯ! Отговор от Величко Апостолов: Уважаема госпожо Добрева, След изплащане на цялото задължение по изпълнителното дело, по което Ви се правят удръжките, органът, наложил запора върху трудовото Ви възнаграждение – частният съдебен изпълнител /ЧСИ/, е длъжен да вдигне същия. За това не се дължи такса, която да се заплаща от взискателя или длъжника, респективно от Вас. Частният съдебен изпълнител в 7-дневен срок след приключване на делото, поради погасяването му от Ваша страна, следва да извърши служебно тази отмяна на обезпечението – запор върху трудовото Ви възнаграждение. ЧСИ е органът, който преценява кога задължението по изпълнителното дело е погасено. Това не го изчислявате Вие и често цифрите според Вас и според програмния продукт на ЧСИ се разминават. По втория въпрос за конституирането Ви като взискател следва да извършите следното: В същото образувано вече изпълнително дело при същия частен съдебен изпълнител и със същия изпълнителен лист, след като е погасено задължението по него, но преди да бъде прекратено самото изпълнително дело поради погасяването му, следва в писмен вид с искане (молба, заявление) до ЧСИ да поискате да бъдете конституиран като взискател. Това става, чрез т. нар. в правото „суброгация” в права, за това че Ви сте погасили задължението на първоначалния длъжник, на който сте поръчител. С постановление ЧСИ ще извърши тази суброгация и ще Ви конституира като взискател за цялата платена от Вас сума по изпълнителното дело до сега. От длъжник Вие ще придобиете качеството на взискател срещу длъжника – лицето, на което сте поръчител и за което сте били солидарно отговорни.
Търсене
Граждански инициативи
Клиенти и приятели

Публикации
Величко Апостолов събира 200 дарители за екипи на Ботев, Локо, Марица и Спартак
  Съдебният изпълнител ще строи и спортна площадка   Вестник "Марица", 14 Декември 2010   Автори: Надя ПЕТРОВА, Галина КОНСТАНТИНОВА   Благотворителна линия за училище...
Полезни връзки
Реклама

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


http://vapostolov.eu/bg/files/image-526.jpg